Производител без фабрика (Factoryless Goods Producer) – кога едно дружество е производител според КИД 2025 и европейското право
Все повече предприятия продават продукти под собствена търговска марка, без да разполагат със собствени производствени мощности. Производството се възлага на външни изпълнители, често извън Европейския съюз, докато възложителят запазва контрола върху дизайна, интелектуалната собственост, спецификациите или пускането на продукта на пазара. Възниква ключовият въпрос – кога подобно дружество следва да бъде квалифицирано като производител, а не като обикновен търговец? Отговорът има значение не само за регулаторните задължения, но и за статистическата класификация, достъпът до европейско финансиране и правния статус на предприятието.
Глобалните производствени модели промениха понятието за производител
Съвременният глобален стокообмен и международна търговия предизвикват консервативните представи за ролята и функциите в процеса по производство, доставка и търговия със стоки. Правната уредба на значимите пазари постоянно „догонва“ развитието и структурата на международните икономически отношения.
Правото на Европейския съюз (ЕС) не прави изключение. В зададените от него рамки, българската нормативна уредба урежда и имплементира в местния правен порядък нови фигури и институти.
Развиващите се в продължение на десетилетия световни икономически тенденции доведоха до ситуация, в която продуктите на индустриално производство преимуществено се създават физически извън пазарите, на които се потребяват. В същото време местни за тези пазари дружества често формират и задават параметрите на производствения процес, осигурявайки нужното ноу-хау, интелектуална собственост, суровини или стриктен контрол.
В контекста на единния пазар на Европейския съюз характерна проява на описаните отношения е практиката дадено европейски дружество да възлага физическото производство на контрагент от страна извън съюза (т.нар. „трети страни“- най-често Китай, но не само).
Възлагането обаче, би могло да излиза извън обикновеното отношение на покупка на поръчан продукт, а да включва споменатите конкретно зададени рамки на производството чрез използване на специфично ноу-хау, права върху интелектуална собственост, определени суровини или спрямо контролирани спецификации.
В крайна сметка, въпреки че продуктите не са физически произведени в ЕС, като техен производител в търговския оборот нерядко е посочено възлагащото европейско дружество, а самите продукти носят неговата търговска марка.
Юридическата квалификация на ролята на европейското дружество в очертаното търговско отношение с партньор от трета страна спрямо местния правен режим играе значима роля за дейността му на единния пазар. Далеч не е без значение дали би било прието, че европейското дружество е страна по една обикновена покупко-продажба или всъщност е вид производител на стоките.
Интуитивно ролята на „производител“ спрямо търговско дружество, което реално не извършва физическия производствен процес, предизвиква съпротива.
Европейското право вече признава производителя без собствена фабрика
Но припознаването като „производител“ на търговци без реални производствени мощности вече трайно се е установило при уреждането на задължения спрямо лица, които въвеждат на единния пазар продукти, физически произведени извън ЕС.
В този смисъл си струва да се спомене дефиницията за „производител“ на Закона за защита на потребителите (т.3, б. от пар.13, ал. 1 от Допълнителните разпоредби):
3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането ѝ на пазара;
б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката ѝ или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
както и в Закона за техническите изисквания към продуктите (т.5 от пар.1, ал. 1 на Допълнителните разпоредби):
„Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което е отговорно за проектирането и производството на продукт и за съответствието му с изискванията на закона, с оглед пускането му на пазара и/или пускането му в действие от негово име или което променя, съществено модифицира и преправя продукта или го произвежда за собствени нужди.
Макар разглежданите нормативни актове да преследват различни цели, всички те показват една устойчива тенденция – правото постепенно отделя понятието „производител“ от физическото извършване на производствения процес.
Очевидно за целите на най-общо казано отговорността за съответствието на дадени продукти с европейските изисквания, качеството „производител“ е признато и дори наложено спрямо европейски дружества, въвеждащи в единния пазар продукти, които не са физически произведени от собствени мощности.
Но квалифицирането като „производител“, освен задължения и разширена отговорност, би могло да открие и положителни възможности.
Защо това има значение на практика?
В контекста на някои европейски програми за финансиране се поставя изискване кандидатът да е с основен код на икономическа дейност, свързан с производство, за да има изобщо достъп до средства по програмата.
Същото това дружество, което е „производител“ в отношенията с потребителите и контролиращите институции, може да се окаже обикновен търговец на едро според изискванията за достъп до европейско финансиране.
Както бе споменато, често използван критерий в контекста на финансиращите програми на ЕС е кодът на икономическа дейност на предприятието.
Самият код предприятието посочва само в Годишен отчет за дейността, подаван ежегодно до Националния статистически институт (НСИ). Посочването не е голословно и НСИ разполага с механизми да изиска обосновка и в крайна сметка дори да измени посочения от самия декларатор код, в случай на преценка, че не отговаря на действителността.
Резонно възниква въпросът под какъв код следва да се класифицират приходите от продажби на продукти, носещи търговската марка на европейското дружество – декларатор, но произведени физически в страна извън ЕС и във фабрики, непринадлежащи на реализиращото ги на пазара търговско дружество.
Приходи от производство или търговия са това?
Какво казва КИД 2025 за безфабричния производител
Призвана да отговори на тези гранични ситуации е фигурата на „безфабричния производител на стоки“, възприета и в българския КИД-2025. На стр. 23 и 24 е посочено, че:
Възлагане на цялостния производствения процес на външен изпълнител
По правило, ако възложителят възлага на външен изпълнител целия производствен процес на стока или услуга, той се класифицира като извършващ самия производствен процес. Това се отнася по-специално за всички дейности по предоставяне на услуги, включително строителство. В случай на производство обаче се прилагат следните специални правила. За да бъде класифицирана основната дейност на възложителя в сектор C „Преработваща промишленост“, той трябва не само да притежава крайната продукция, но и да отговаря на едно от КИД - 2025 23следните условия: а) той притежава суровини, материали или междинни стоки, вложени в производството, или б) притежава продуктите на интелектуална собственост (IPP) и над 50% от суровините. Примери за такива дейности са производството на метали (коване, леене, рязане, щамповане и леярски работи), обработка на метали (напр. хромиране), производство на облекло, довършване на облекло и подобни елементарни части от производствения процес. Изпълнителят се класифицира както единиците, произвеждащи същите стоки за собствена сметка. В резултат на това изпълнителят и възложителят се класифицират в един и същ клас. КИД - 2025 следва концептуалното определение за „безфабричен производител на стоки“ (FGPs), изложено в ръководството за SNA за 2025 г. Възложителят, който възлага цялостния производствен процес на външен изпълнител, но не притежава основните суровини и материали и продуктите на интелектуална собственост (IPP), вложени в производството, всъщност купува произведените стоки от изпълнителя с намерението да ги препродаде и трябва да бъде класифициран в сектор G „Търговия“ (в зависимост от дейността по продажба на конкретните продукти), ако извършва само тази дейност. Ако възложителят осъществява и други дейности трябва да бъде класифициран според критерия „добавена стойност“ или неговите заместители: в сектор G или в други сектори. Изпълнителят се класифицира както единиците, произвеждащи същите стоки за собствена сметка. Значението на разделното идентифициране на дейността на „безфабричните производители на стоки“, отдавна е признато, но въз основа на настоящите практики и събраната обратна информация на този етап е трудно дейността им да се класифицира в КИД - 2025 отделно. В резултат на това КИД - 2025 продължава да класифицира дейността на „безфабричните производители на стоки“ в сектор С в същия клас, в който би била класифицирана, ако те сами извършваха производствения процес.
Къде се разминават КИД 2025 и европейският първоизточник
Концептуалното определение за „безфабричен производител на стоки“ (FGPs), изложено в ръководството за SNA за 2025 г., към което изрично реферира българския КИД е:
Factoryless Goods Production 23.26 A factoryless goods producer is a principal that controls the production of a good by undertaking the entrepreneurial steps and providing the technical specifications required to produce the good, but that outsources all or most of the material transformation process required to produce the output. The factoryless goods producer supplies inputs of intellectual property such as product design, without charging for the right to use the intellectual property, but outsources both the acquisition of all or most of the material inputs and the manufacturing process to a, [usually non-resident,] contractor.
Открива се фина, но изключително значима разлика. Докато българския КИД-2025 говори за „притежаване“ на суровините, уредбата на „безфабричния производител на стоки“ в ръководството на SNA за 2025 г. използва глагола „supply”, чийто по-точен превод е не „притежава“, а „осигурява“.
„Притежава“ или „осигурява“ – една дума с големи последици
Доколкото КИД-2025 изрично препраща към SNA 2025, различието в терминологията поражда съмнение дали националният текст отразява точно концепцията на първоизточника.
Това несъответствие поставя пред трудност и в неравностойно положение българските безфабрични производители от останалите страни в ЕС. От тях се изисква не просто да осигурят суровините за производството, а да ги притежават в даден момент от развитието на производствената верига.
Все пак аргументирано може да се твърди, че ръководството за SNA за 2025 г. в оригиналната си езикова версия би следвало да има преимущество пред българския КИД-2025г.
В случай, че класифицирането като производител под формата на безфабричен производител на стоки представлява интерес за Вашия бизнес, бихме могли да предоставим задълбочена консултация и представителство през компетентните институции.
Кога е необходима правна консултация относно статута на безфабричен производител?
Ако дружеството възлага производството на външен изпълнител, използва собствена търговска марка, разработва продукт по свои спецификации или планира кандидатстване по програми, изискващи производствена дейност, е препоръчително предварително да бъде анализиран неговият правен и икономически статут. Правилната квалификация може да има значение както за регулаторните задължения, така и за достъпа до финансиране.
Може ли да бъде защитена позицията, че дружеството е производител по смисъла на КИД 2025?
В зависимост от конкретния бизнес модел – начина на организация на производството, ролята на дружеството, интелектуалната собственост, суровините и договорните отношения – е възможно да съществуват аргументи в подкрепа на подобна квалификация. Всеки случай следва да бъде анализиран индивидуално.
Как може да помогне адвокат при определяне на правилната класификация?
Правният анализ включва преглед на бизнес модела, договорите с производители, собствеността върху интелектуалната собственост и приложимата европейска и национална нормативна уредба. При необходимост могат да бъдат изготвени правни становища и да бъде осигурено представителство пред компетентните институции във връзка с определяне на правилната класификация.
Какви документи е добре да бъдат прегледани преди определяне на статута?
Обикновено това са договорите с производителя, техническите спецификации, документите относно интелектуалната собственост, доставката на суровини, вътрешната организация на производствения процес и документите, свързани с класификацията на икономическата дейност. Анализът на тези документи позволява да се оцени дали са налице предпоставки за квалифициране на дружеството като безфабричен производител.
