НАСЛЕДЯВАНЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Навигация в лабиринта на наследяването в друга държава членка на Европейския съюз

Реалният живот винаги е по-разнообразен и цветен от правната уредба на разнообразието на възможни казуси и житейски ситуации.

Често нагледна илюстрация за валидността на тази максима предоставят проблемите, свързани с наследяването от физически лица на активи в чужди за тях държави.

Придобиването на значителни капитали от българи в последните десетилетия доведе до възникването на тенденция, която до преди двадесетина години изглеждаше нереалистична. Хиляди българи закупиха недвижимости извън страната и преди всичко в други страни-членки на Европейския съюз.

Същевременно в резултат на отварянето на българската икономика външни финансови потоци, съществен брой недвижими имоти в страната бяха закупени и от граждани на други страни.
    
За съжаление, естественият ход на живота неминуемо поставя в даден момент на дневен ред въпросът за наследяването на тези придобити в чужда за собственика им страна имоти.

Уреждайки функционирането на единен и общ пазар, европейското право предоставя регулация на наследяването в рамките на Европейския съюз. С нарочен Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на съвета от 4 юли 2012г. са уредени редица въпроси относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването. Създава се и европейско удостоверение за наследство.

Практиката показва, че все още нормите на Регламент (ЕС) № 650/2012 не са всеобщо познавани от практикуващите юристи в Европейския съюз, нито от гражданите, които се изправят пред затруднения в наследяването.

Правото на коя държава-членка се прилага при наследяването?

Общата норма, предвидена в чл. 21 от Регламент (ЕС) № 650/2012 е за приложимост на правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.

Следва да бъде откроено, че това „обичайно местопребиваване“ не винаги е в държавата по гражданство на починалия. Така например, спрямо наследяването на български гражданин, установил се трайно в последните години от живота си в Германия, има всички основания да се твърди приложимост немското право.

Самото понятие „обичайно местопребиваване“ подлежи на различни трактовки и тълкувания. Най-общо се приема, че е необходимо, освен фактът на физическо пребиваване в дадена страна, и цялостна концентрация на жизнените интереси. В подкрепа на тази теза е т.2 от същия чл. 21, която изрично сочи, че  Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по- тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава.

Подходящ пример би бил за лице, български гражданин, което в края на живота си живее преимуществено в своя ваканционен имот в Гърция, но остава трайно житейски свързан с България – тя е източник на доходите му, място на професионалната му деятелност и семейни връзки. Въпреки че последното обичайно местопребиваване е в Гърция, с всички основания би могло да се твърди запазена приложимост на българското право.

Независимо от предвидените правила, изрично Регламент (ЕС) № 650/2012 открива възможност и самото лице да определи предварително приложимото право към наследяването си с акт, съставен в определена форма.

В заключение предоставените правила дават основните ориентири за определяне на приложимото право, но хилядите възможно реални житейски вариации изискват внимателна и аргументирана преценка от специалист във всеки специфичен случай.

Кои въпроси остават извън обхвата на Регламент (ЕС) № 650/2012?

Регламент (ЕС) № 650/2012 урежда въпросите за наследяването в случай на смърт, но изрично изключва от обхвата си някои съществени теми, сред които:

Данъчни задължения.
Правната уредба за данъчното облагане в различните държави-членки на ЕС разкрива богато разнообразие както спрямо кръга на задължените лица, така и спрямо размерите и правилата за събиране на данъчните задължения.

Изключвайки тази тематика от полето си на уредба, Регламент (ЕС) № 650/2012 всъщност потвърждава приложимостта на местния правопорядък на всяка държава-членка. 
Подходящ пример би бил наследяването на недвижим имот в Испания от български граждани при определено приложимо българско право. Според българското право би се определило кой в какъв дял наследява, но дали и какви данъчни задължения биха имали наследниците по повод наследяването остава във властта на испанското право.

Семейните имуществени отношения

Характерът на имуществените отношения в рамките на брака и приравнени по силата на закона в дадената страна отношения също остава извън обхвата на Регламент (ЕС) № 650/2012. Съответно се прилага правото на страната, уреждащо тези отношения.

Според българското семейно право, при липса на регистриран брачен договор или режим на разделност, спрямо придобитото по възмезден начин имущество  в повечето случаи действа презумпция за възникване на семейна имуществена общност.

В горния случай при покупка на недвижим имот от единия от съпрузите и при липса на някое от изрично уредените изключения, имотът е в режим на семейна имуществена общност с другия съпруг, независимо дали неговото име фигурира в документалния титул на собственост. Съответно при смърт на закупилия имота съпруг в наследството попада само ½ от имота, а другата ½ става лична собственост на преживелия съпруг. 

Тази типична житейска ситуация има различен прочит според правния порядък на различните държави-членки. Така например, при аналогична покупка според гръцкото право имотът е лична собственост на съпруга посочен в документалния титул на собственост. Съответно при смъртта му целият имот подлежи на наследяване.

Съобразявайки приложимото право спрямо имуществените отношения в брака би следвало наследяването на имот в Гърция да се съобрази с българското правило за възникване на СИО, съответно само ½ от находящия се в Гърция имот да подлежи на наследяване. 
На практика обаче, възприемането на този постулат от органите на държавата-членка по местонахождение на имота често изисква задълбочена работа от правен специалист.
Дружествено право

Изключени от приложното поле на Регламент (ЕС) № 650/2012 са и въпросите, които се уреждат от дружественото право и правото, уреждащо други юридически лица или неперсонифицирани сдружения, например клаузите, съдържащи се в учредителни актове и в уставите на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани сдружения, които определят разпределението на дяловете след смъртта на членовете им.

Европейското удостоверение за наследство – незадължително, но полезно

С Регламент (ЕС) № 650/2012 се създава европейско удостоверение за наследство, което се издава от орган или институция, определен от всяка държава-членка по стандартизиран формуляр, ненуждаещ се от допълнителен превод или легализация, за да придобие сила в друга държава членка.

В България европейското удостоверение за наследници се издава в резултат на процедура проведена пред компетентен съд.

Издаването и използването на европейско удостоверение за наследство не е задължително. 
Снабдяването с него носи определени ползи за наследниците, доколкото в стандартизиран формат придобиват валиден документ, удостоверяващ пред органите в друга държава-членка правното положение и/или правата на всеки от наследниците или заветниците, включително конкретните дялове от наследственото имущество; присъждането на конкретен актив, част от наследството, на конкретен наследник или заветник; правомощия на дадено лице да изпълнява завещание или да управлява наследствено имущество.

***
Несъмнено наследяването в друга страна разкрива предизвикателства пред гражданите. В рамките на Европейския съюз е създадена необходимата регулация за разрешаване на основните въпроси по повод наследяването в друга държава-членка. 

В същото време всеки конкретен случай е индивидуален и разкрива специфики. 

Екипът ни има възможност да помогне в подобни ситуации и да Ви навигира в целия процес по наследяване в друга държава членка.