ВЪЗЕЛЪТ С ПРАВАТА НА СТРОЕЖ ВЪРХУ РЕЧНИТЕ КОРИТА – РАЗСЕЧЕН ИЛИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАТЕГНАТ

Новата стара заплаха пред дейността на ВЕЦ в България

През изминалите две години инвеститорите във Водно-елетрически централи (ВЕЦ) бяха изправени пред нови сериозни предизвикателства пред правната рамка на дейността им.

С острота и пълна тежест бе поставен въпросът, който вече с години чака своето трайно решение, а именно уреждането на правата за строеж върху заетите от речни корита имоти – публична държавна собственост.

Законът за водите (ЗВ) в чл. 11, т. 1 прогласява принципното положение, че водите на реките и принадлежащите им земи представляват публична държавна собственост.

Изключение от правилото, че имотите-публична държавна собственост не могат да бъдат отчуждавани и обременявани с ограничени вещни права, се урежда в чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Нормата предоставя в полето на оперативната самостоятелност на Министерския съвет в определени хипотези да учреди възмездно право на строеж.

Конкретно относно нуждите на хидроенергетиката изглеждат приложими уредените в т.2 и т.3 хипотези – трайно задоволяване на обществени потребности и изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 - когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Така очертаната принципна правна рамка доведе до много практически затруднения и предизвикателства пред инвеститорите във ВЕЦ, с които имахме възможност да работим и успешно да представляваме.

На първо място се очерта очевидният проблем относно това, изрядни ли са разрешителните за строеж, издадени преди приемането на чл. 7, ал. 5 ЗДС (обнародван в първата си редакция на 05.11.2010г.). Проблемът касае стотици централи, които са получили Разрешение за строеж преди тази дата въз основа на правата, придобити по разрешителни, издадени по реда на ЗВ.

На практика същият проблем е относим и към централите получили разрешение за строеж в периода от 05.11.2010г. до 27.11.2018г., когато влиза в сила изрична разпоредба на чл. 46а, ал. 5 от Закона за водите, съгласно която получаването на разрешителни по ЗВ не предоставя вещни права.

В трета категория бихме могли да обособим проектните централи, за които тепърва предстои да се търси снабдяване с Разрешително за строеж.

Опитът ни при работа със случаи, попадащи в първите две категории, бе провокиран от вълна от протести от страна на Прокуратурата срещу издадени години назад разрешителни за строеж с твърдение за тяхната нищожност. Следва да бъде откроено, че съдилищата бяха сезирани от Прокуратурата с протести включително и спрямо разрешителни за строеж, издавани за централи, които вече дори са въведени в експлоатация и оперират с години.

При процесуалното представителство по така образуваните дела Адвокатска Кантора „Турналиев“ успя в пълнота да защити интересите на доверителите си и постигна отхвърляне на протестите.

Що се отнася до проектите за изграждане на нови централи извън съмнение е, че спрямо тях би следвало да се проведе процедура по учредяване на право на строеж върху засегнатите имоти – публична държавна собственост. В тази връзка бихме могли да окажем необходимата помощ на инвеститорите.

Допълнителен нюанс към проблематиката представлява обвързването на продължаването на срока на разрешителните по ЗВ с наличието на учредено право на строеж, което се създава с обнародваната на 26.03.2021г. Наредба за ползване на повърхностните води. Наредбата понастоящем е предмет на съдебно обжалване. Не бихме могли да прогнозираме изхода от съдебното производство, но при всички положения запазването в настоящата ѝ редакция би създало огромни трудности пред вече опериращите централи при продължаване на правата им за водовземане.

При всички положения екипът ни остава отдаден и на разположение да съдейства на инвеститорите в сектора на хидроенергетиката.